Описание
Иван поп Димитров - живопис ИВАН ПОП ДИМИТРОВ/1850 - 1944/ е дванадесетото дете на колоритният свещеник и зограф Поп Димитър Кънчов. Първите си уроци по живопис получава в ателието на своя баща. После продължава да се обучава четири години в Букурещ и три години в Академията за изящни изкуства в Париж. През 1879г. подрежда своя изложба в Париж и така става първият българин изложил свои творби в парижките салони. През 1885 година, извоювал си име, именития художник се завръща в България. На него принадлежи първата самостоятелна изложба на български художник след Освобождението в залите на Народното събрание. Иван Поп Димитров рисува светска живопис, предимно портрети, градски пейзажи, селски бит. Името му става символ на новаторство и академизъм в българското изкуство след Освобождението. За изключителното му дарование получава орден от цар Борис III. Портретите му се отличават с точност, прецизност до най-малката подробност, експресивност и вярно предаване на оригинала. Иван поп Димитров не забравя и иконописта. Иконите в созополската църква „Св.св. Кирил и Методий", софийската църква „Св.св. Кирил и Методий" и църквата „Св. пророк Илия" кв. Княжево са негово дело. Бомбардировките в София през 1944 година унищожават ателието и творбите му. Повечето от малкото запазени творби на художника се намират в Специализирания музей гр. Трявна. Колекцията включва и творби на неговият родственик Иван Йонков. Чрез потомците на Поп Димитър Кънчов се стига до естествения завършек на Тревненската иконописна школа - вливането и в руслото на новата българска живопис.
