Трявна – синоним на Българското Възраждане

Град Трявна се намира в северните склонове на Централна Стара планина. Днес това малко туристическо градче попада в пределите на област Габрово. Историческият път на Трявна започва през втората половина на 15 или началото на 16 в. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през 13 – 14 в. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Състоянието е регламентирано със специален султански указ от 08. 04. 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода. През 16 и 17в. Трявна бързо се разраства, населението се увеличава. В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на плодородни земи тласка хората към търсене на друг поминък, към други възможности - например търговия.   Развитие получават някои традиционни български занаяти – желязообработване, строителство, златарство и пр., и особено художествените занаяти – иконопис, дърворезба, казаслък и др. През 18 и 19 в. Трявна се превръща в един от водещите културни центрове на България, средище в което наследството от Късното Средновековие се трансформира и осмисля по начин, съобразен с новите обществени и икономически реалности.

В средата на XIX в. Трявна е вече град с богати културни традиции и многовековна история. През епохата на Българското Възраждане Трявна е сред  водещите културни центрове на българските земи под османска власт. В града се ражда най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, която включва три, основни направления на художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство. В областта на иконописта работят шест тревненски фамилии, които в продължения на два века създават един шедьовър на иконописното изкуство – разхубавения тип възрожденска икона, съчетаващ традициите на средновековната иконография и догматика, и иновациите на Новото време- реализмът, одухотвореността, богатата цветова гама, пейзажността. Тревненските иконописци окичват името на Трявна със слава и блясък, работейки и в най-отдалечените кътчета на българската земя, прокарвайки по този начин внушението на своето изкуство до сърцето на обикновения човек. Тревненските резбари покриват домове и църкви с изящна резба, която смекчава строгите и еднообразни пропорции на частните и обществените сгради, внасяйки по този начин повече топлина и великолепие в интериора. Ненадминати остават постиженията на тревненци в обработването на дървото – най-доброто свидетелство за това са таваните с форма на слънца в прочутата Даскалова къща в Трявна. За уменията на тревненеца в строителството може да се убеди всеки посетител на града, като дръзне да се разходи из живописните улици на града, или като посети околните селища – Боженци, Скорците, Енчевци и пр. 

Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, на поколенията майстори строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната и красива тревненска къща. Възрожденските улични ансамбли ”Петко Р.Славейков” и „Асеневци” в Качавунската махала са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура. Една от най-внушителните и представителни тревненски къщи е Даскаловата, строена между 1804-1808 г.- дом на фамилия Даскалови. Даскаловата къща е типичен образец на ранновъзрожденската жилищна архитектура, съчетаващ утилитарност и оригиналност в екстериора. Къщата има традиционна и богата вътрешна уредба. Най-впечатляващите елементи в интериора са резбованите тавани в двете гостни стаи с форма на слънца – шедьоври на българската дърворезба от епохата на Възраждането.

Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща/1830/, Добревата/1834/, Сергевата/1841/, Райковата/1846/, Киревата/1851/ са сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител. Най-типичните и хубави образци на тревненската къща са Калинчевата(1830г.) и Райковата(1846г., паметник на културата с национално значение), строени от първомайстор Димитър Сергюв. Къщите имат сходно обемно-просттранствено решение: двуетажни; с представителна фасада, обърната към уличната линия; дюкан откъм улицата; еркерно наддаване на втория, жилищния етаж над първия (което разчупва фасадата и смекчава строгостта на къщата); голям чардак на втория етаж, отворен към обширен вътрешен двор.

В годините на чуждо владичество тревненци не само се проявяват като талантливи майстори, но и така организират родното си място, в което живеят, че и до днес буди възхищение и създава повод за национална гордост архитектурния комплекс в центъра на града, включващ няколко значими паметници на строителното изкуство, свидетелстващи за предприемчивия дух на тревненеца, стремежа му към красота и самоизява.

В центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България, с прилежащите му наоколо сгради. Уникален с градоустройственото си решение, което позволява събирането на множество хора по различни поводи. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, талантът на възрожденския архитект е безспорен.

Най-представителната сграда на площада с часовниковата кула е Тревненското школо. Строена през периода 1836-1839 г. Сградата е издължена, с правоъгълен план, с помещения от всички страни, затварящи неголям вътрешен двор. Планът на сградата наподобява манастирските комплекси от това време. Школото е сред първите светски училища в България. Осем години с известни прекъсвания в него е бил учител големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Р.Славейков.

Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на стара Трявна е сводестия каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той привнася допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.

Часовниковата кула: "…1814г. : направи се тревненския сахат…" - е записал летописецът на Трявна поп Йовчо . Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки  е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, наподобяващ красивите царски диадеми.
Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот.

Забележителни като композиции са двете църкви на града. Най-старата църква в Трявна е храмът „Св. Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането й не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820 – 1821 г.

Другата градска църква е „Св. Георги”. Църквата е разположена в „Долната” махала на града. Построена е в периода 1848 – 1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. По своя план църквата представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика, с емпория и открит нартекс с пет аркова колонада. Иконостаса на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на  Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.